Столица: Белград
Официален език: Сръбски
Най-голям град: Белград
Площ: 88 361km/2
Население: 7 120 666
Валута: Динар (RSD)
Часова зона: GMT+1
ЗНАМЕ: Трикольор – червено, синьо, бяло, разположени хоризонтално, а в дясната половина е поставен гербът на страната. Сръбското знаме използва панславянските цветове и възниква по време на Първото и Второто сръбско въстание. След създаването на Кралство Югославия знамето не се използва. По времето на СФРЮ Социалистическа република Сърбия използва за свое знаме сръбския национален флаг с червена петолъчка в средата. Сегашното знаме на Сърбия е прието през 2006 година, след разпадането на Държавната общност на Сърбия и Черна гора.
ПЛОЩ: 88 361 км2 – това е площта на Сърбия според официалните данни на ООН, в които е включена и тази на Косово от 10 887 км2. Много от западноевропейските държави признаха независимостта на Косово, между които е и България. Така площта на Сърбия без Косово е 77 474 км2.
ГРАНИЧИ С: Унгария на север, Румъния на североизток, България на изток, Република Македония на юг, Черна гора и Косово на югозапад,Босна и Херцеговина и Хърватия на запад.
НАСЕЛЕНИЕ: 7 498 001 души според преброяването през 2002 година, като данните за населението на Сърбия не обхващат Косово. Около 82,86% от населението на страната са сърби 3,91% унгарци 1,82%, бошняци 1,44%,цигани 1,08%, югославяни и други. Самоопределили се като българи в Сърбия според последното преброяване от 2002 година наброяват 20 497 души и населяват главно общините Босилеград и Цариброд (на сръбскиДимитровград). Над 52% от населнието на Сърбия живее в градовете.
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ: православни 84,1%, мюсюлмани 4,82%, католици6,24%, протестанти 1,44% (по данни от 2002).
СТОЛИЦА: Белград (1 182 000 жители по данни от 2002, заедно с предградията – 1 630 000 жители)
ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ: Нови Сад (215 600 жители), Ниш (173 400 жители),Крагуевац (146 000 жители) и Суботица (99 471 жители) – по данни от 2002 година.
РЕЛЕФ: Сърбия е континентална страна без излаз на море. По-голямата част от страната се намира на Балканския полуостров, докато по-малката северна част е разположена в Панонската низина. Релефът на Сърбия варира между богати и плодородни равнини на север във Войводина и високи планини и в източната и южната ѝ част.
Релефът в Централна Сърбия се състои главно от хълмисти, ниско и средно-високи планини, пресечени от долините на многобройни речни долини. Това обуславя и основните комуникационни и направления в Сърбия, които са в посока югоизточно от Белград, към Ниш и Скопие (в Република Македония), по поречието на Велика и Южна Морава. На изток от централната част на Сърбия се намират крайните западни дялове на Стара планина. На Запад релефът на Сърбия е зает от Динарските планини като най-високи планини в тази част на страната са Златибор и Копаоник.
ГОЛЕМИ РЕКИ: Всички реки в Сърбия се оттичат към три водосборни басейна: Черноморски, Адриатически и Егейски.
Черноморски басейн: Най-големият по площ водосборен басей в Сърбия и заема 92% от територията на страната. Целият басейн се отводнява от само една река Дунав. Всички основни реки в Сърбия, като Тиса, Сава,Тимиш, Велика Морава, Ибър, Нишава и Дрина се вливат в Дунав, а оттам в Черноморския басейн.
Адриатически басейн: Това е вторият по големина водосборен басейн, който обхваща 5% от територията на Сърбия (намира се в Западната част на Косово). Основна река тук е Бели Дрин, който се влива на територията на Албания с Черни Дрин и заедно образуват река Дрин, която се влива в Адриатическо море.
Егейски басейн: Най-малкият по площ водосборен басейн в Сърбия, който обхваща 3% от територията на страната. Разположен е в югоизточната част на Сърбия, близо до границата с България и Република Македония. Водосборният басейн се оттича от три реки – Пчиня, Лепанац и Драговищица. Първите две реки са притоци на Вардар, а третата е приток на Струма.
ПЛАНИНИ: Основните планини в Сърбия са част от четири планински системи:
Динарските планини – покриват най-голямата част от територията на Сърбия и се простират от северозапад към югоизток;
Карпатите – най-южните разклонения на Карпатската система са разположени в района на Тимошка Крайна;
Стара планина – крайните ѝ дялове се простират в посока север-юг в Източна Сърбия, на изток от долината на Морава, и планините от Рило-Родопския масив – древни планини, разположени покрай долината на река Южна Морава и се простират до границите с България и Република Македония.
НАЙ-ВИСОК ВРЪХ: Миджур (2 169 м) намира се в Стара планина, на границата между Сърбия и България. Ако към територията на Сърбия се включи и Косово, то тогава най-висок връх в страната е Джеравица (2 656 м), разположен в планината Проклетия.
ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО: парламентарна република. Сърбия има еднокамерен парламент - Скупщина с 250 депутати, които се избират за четиригодишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия епрезидент, който се избира за петгодишен мандат на всеобщи преки избори. Висш орган на изпълнителната власт е министерски съвет начело с министър-председател, който се избира от парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на министерския съвет формира правителство, което се одобрява от парламента. Северната сръбска област Войводина има автономен статут, а Косово е частично международно призната държава, което според сръбската конституция е суверена част от територията ѝ.
ИКОНОМИКА: Сръбската икономика претърпя колапс в началото на деветдесетте години на 20 век. На Сърбия бяха наложени общи санкции от Съвета за сигурност на ООН през 1992. Голяма част от санкциите са премахнати през 1996, 2000, 2001 и 2005 година, когато е напълно нормализирана търговията със САЩ. Основни дялове в икономиката саземеделието и промишлеността. Най-плодороден земеделски край е Войводина. Там се отглежда жито, царевица, и соя. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен газ. Главни икономически партньори на Сърбия са Европейският съюз, бившите югославски републики, Русия и страните от ОНД.
БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ (БВП): БВП на Сърбия по време на санкциите срещу страната спада рязко поради влошилата се икономическа обстановка. След премахването на санкциите обаче БВП на страната бележи покачване спрямо предходните години.
 
година БВП
2008      10,800
2009      10,600
2010      10,900
2011      10,700
2012      10,600
ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ: 1 и 2 януари (Нова Година), 7 януари (Коледа),14 януари (Православна или сръбска Нова Година), 15 февруари (Ден на държавността), Разпети Петък, Великден, 1 и 2 май (Празник на труда), 9 май (Ден на победата), 28 юни (Видовден - ден на сърбите, паднали за родината, чества се битката при Косово поле).
ПАРИЧНА ЕДИНИЦА: Динар (RSD), 1 RSD = 100 пари. Сръбският динар се споменава за първи път в архивните документи от 1214 година, по времето на Стефан Първовенчани. До 1459 година динарът е кован от почти всички сръбски владетели. Обменният курс на динара спрямо еврото е за 1 EUR = 93,57 RSD (30.06.2009)